Вижте видеото тук
Нашата история
-
Началото 1920 г.
Историята на УНСС започва в 19 ч. на 21 май 1920 г., когато в сградата на Славянското дружество в София се провежда първото заседание на 11-членна инициативна комисия за създаване на ново специализирано висше училище в България. В комисията участват: проф. Ал. Цанков (ректор на Софийския университет), проф. Стефан Бобчев, проф. Петър Богаевски (Юридически ф-т, Софийски университет), проф. В. Златарски (декан на Филологическия ф-т при СУ), проф. Д. Мишайков (декан на Юридическия ф-т при СУ), д-р Н. Иванов (директор на Търговската гимназия в София) и други.
На изображенията: (1) протокол от първото заседание на комисията; (2-3) изложение на членовете на комисията до министъра на народното просвещение; (4) заповед на министър Омарчевски, с която се утвърждава приетият устав и началото на приема за уч. 1921-1922 г.; (5-7) царски указ и закон за признаване на Университета като юридическо лице; (8) първият Устав на Университета; (9-10) лекционни конспекти по дисциплини на проф. Бобчев и проф. Златарски; (11-12) сградите на Университета съотв. на ул. "Г. С. Раковски" и "Стефан Караджа" в София, свързани в единен комплекс и ползвани между 1920 г. и 1975 г.; (13) реч на проф. Бобчев при откриването на сградата на ул. "Раковски".
(Източник: университетски архив)
-
ДВУФАН 1938 г.
С публикуването на новата Наредба-закон за частните висши училища в България през 1938 г. Свободният университет в София практически е премахнат. Благодарение на усилията на преподаватели, студенти и бивши възпитаници обаче, висшето училище продължава съществуването си под ново име: Държавно висше училище за финансови и административни науки (ДВУФАН). Това е и вторият етап в историята на нашия университет.
На изображенията: (1-3) царски указ към Наредбата-закон за частните висши училища; (4) писмо на Общостудентска организация „Васил Левски“ до Министерския съвет, председателя на Народното събрание и всички народни представители във връзка с Наредбата-закон; (5) Закон за Държавното висше училище за финансови и административни науки (1940 г.).
(Източник: университетски архив)
-
Обединяване със Софийски университет 1947 г.
Със Закона за висше образование от 20 юни 1947 г. ДВУФАН се обединява с Държавностопанския отдел на Юридическия факултет на Софийския университет. Така възниква Факултетът за стопански и социални науки при СУ. Факултетът започва да функционира на 1 септември 1947 г.
На изображенията: (1-2) Държавен вестник, бр. 153 от 5 юли 1947 г. (вж. чл. 197 и 198).
(Източник: университетски архив)
-
ВИИ "Карл Маркс" 1952 г.
С решение на Народното събрание, обнародвано на 1 февруари 1952 г., Стопанският факултет при Софийския университет се обособява в отделно висше училище под наименованието Висш икономически институт (ВИИ). На 20 март 1953 г. наименованието се променя на ВИИ „Карл Маркс“.
На изображенията: (1) Известия на Президиума на Народното събрание, 1 февруари 1952 г.; (2) Известия на Президиума на Народното събрание, 20 март 1953 г; (3) сградата на Университета на ул. "Екзарх Йосиф", в която до 1977 г. се помещава Ректоратът; (4) начало на строителната работа по емблематичната сграда в Студентски град, където УНСС се помещава и до днес; (5) панорамен изглед към сградата на УНСС (1980-те); (6) студенти по време на учебни занаятия в аудитория (1980-те).
(Източник: университетски архив)
-
УНСС 1995 г.
С решение на Народното събрание от 1 август 1995 г. и в изпълнение на волята на членовете на Академичния съвет, ВИИ „Карл Маркс“ се преименува на Университет за национално и световно стопанство.
На изображенията: (1) титулна страница на Проектозакона за преобразуване на Висшия икономически институт – София в Университет за национално и световно стопанство; (2) Държавен вестник, бр. 68 от 1 август 1995 г.
(Източник: университетски архив)
-
#unwe100 2020 г.
Днес УНСС е най-старият, най-авторитетният и най-големият бизнес университет в България и цяла Югоизточна Европа. Усилията на академичното ръководство са насочени към големите цели: университетът, както винаги от създаването си досега, да подготвя елита на страната ни, да бъде лидер в българското висше образование, неделима част от европейското образователно и изследователско пространство и предпочитано място за младите хора.
Университетът има осем факултета: Общоикономически, Финансово-счетоводен, Управление и администрация, Икономика на инфраструктурата, Международна икономика и политика, Приложна информатика и статистика, Бизнес факултет и Юридически. Преподавателите са близо 500, от които близо 300 професори и доценти. Студентите на УНСС имат възможност да се обучават в редовна и дистанционна форма в 43 бакалавърски специалности и 108 магистърски специалности.
Сътрудничим си с над 150 университета от цял свят, с които работим по съвместни магистърски програми, научноизследователски проекти, обмен на студенти и преподаватели. От създаването си преди 100 години досега преподаватели и възпитаници на УНСС са видни учени, държавни и обществени дейци, сред които първият български еврокомисар след влизането в сила на Лисабонския договор, първият българин управляващ директор на Международния валутен фонд, първият българин генерален директор на Евростат, посланици, представители на страната ни в авторитетни международни организации, кметове, общественици, бизнесмени, банкери и др. Само през последните години министър-председатели на България са шестима негови випускници, в т.ч. първата жена премиер.
Носители на почетното звание "доктор хонорис кауза на УНСС" са авторитетни личности от Европа и САЩ, сред които проф. Джоузеф Стиглиц и проф. Пол Кругман, носители на Нобелова награда по икономика, Франц Фишлер, еврокомисар по земеделието, проф. Вацлав Клаус, президент на Чешката република, проф. Данута Хюбнер, еврокомисар, проф. Франсис Гъри, генерален директор на Световната организация по интелектуална собственост, Жан-Клод Трише, управител на Европейската централна банка, проф. Талеб Рифай, генерален секретар на Световната организация по туризъм към ООН, Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО.
